Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, 23.11.2018 * * * * * Яна Букова е голяма поетеса. Много голяма. Новите ? стихотворения са стихотворения на свободен човек – те постоянно търсят читателя, но изобщо не му се умилкват. Правят каквото си искат. Дори привикват в своята компания нейни „древни“ политически стихотворения, писани през 80-те. Няма нищо красивичко. Нищо вторично. Сюрреалистичната живопис е станала графика, драскулки със суха игла. 100% Яна Букова.Марин Бодаков, Тоест, 22.12.2018


Jana Bukova - Calvino Reading

Издателство Блум, Белград
By Vojislava Crnjanski Spasojević
"ПЪТУВАНЕ ПО ПОСОКА НА
СЯНКАТА" Е КАТО КАРТА
НА СКРИТО СЪКРОВИЩЕ


"Пътуване по посока към сянката" от Яна Букова наподобява карта на скрито съкровище. Снимки, затворени в ръчно полираните медальони, намерени под пясъчна дюна или покрити с голяма плоча от горски мъх, под камък на разклона на две реки, затворени зад тръстика на покрива на стара къща, зад влажен и наполовина разложен селски плет, манастирски воденичен камък или скъпоценен килим с древни, едва забележими символи, в които внимателният читател ще разпознае история.

Не е лесно да следвате всички тези тайни знаци и често на пръв поглед безсмислени кодове, но фантасмагоричното пътуване на Букова ни води през борхесовския лабиринт на разказването, като показва голямо уважение към самото изкуство на разказването.

Борхес казва, че „Историите са четири. Първата, най-древната, е за един укрепен град, обсаждан и защитаван от храбри мъже (Троя). Втората, свързана с първата, е за едно завръщане (Одисей). Третата история е за едно търсене (например, за Руна или Граала), аmоследната история е за жертвоприношението на един бог (Христос).

"Има четири разказа. През времето, което ни остава, ще продължим да ги разказваме, променени", пише Борхес в "Четири цикъла". За Букова тези четири разказа са за метаморфоза, преход, любов и убийство, и войни и разграбване. Тя ги разказва чрез епизодите от живота на балканските протагонисти, разпръснати по полуострова през 19-ти век: Йована, Исмаил Челик, Неделя, монахът и хайдутинът Първан Ангелов, неговата жена Телила, скитника Ян ван Атен, неговият водач Утис (гръцкото име "Никой"). Тези истории се преплитат с множество меандриращи притоци за строителя на мостове, сиромаха, който е прекарал живота си гледайки слънцето, или Дракула, който, щастливо, е ударен от лъч на слънце, когато пие кръвта на искрен вярващ. Преди това векове той пил кръвта на нещастни селяни, уплашени деца и изнасилвани жени, така че и сам страда от скука и нещастие.

Жените в тази книга са или топли, меки, еластични, с размазани брадавици, молци, които очертават съзвездия, или стройни и остри като меч, с дълги и дебели плитки като въже, с които можеш да се обесиш. Те изцеляват, убиват, крият, предвиждат, обичат, предават се... Те са като съдба.

Мъжете са като живота. Те завършват обезглавени, така че техната снимка по-късно се появява като илюстрация за много исторически кръвопролития. Те внезапно и абсурдно забогатяват и още по-бързо обедняват, търсят вода, традиции, извори, давят се от грешни ухапвания, убиват с шамари, пътуват и изчезват, прехвърляйки името си на друг, като наследствено палто. Букова, понякога цинично, се забавлява с идеята, толкова стара колкото светът и векове: че всичко под небесния свод има значение, колкото и абсурдно да изглежда, че всичко е подредено до най-малкия детайл и че всичко, което предстои или вече се е случило, е напълно оправдано.

Нейните пейзажи стимулират въображението; читателят чува как растат гъбите или как мислите се сблъскват в главата на Ван Атен. Зад абсурдните сцени и случайни забележки се крие фина ирония, която поражда усмивка. Главните герои в една история стават второстепенни в друга, образувайки така спойката на този пръстенов-лавиринт. Заедно всички те архетипно загатват за герои, които вече са съществували в историята на разказването на истории.

Всички истории витаят на ръба на реалното и въображаемото. Затова те трябва да се четат изключително бавно, за да не се загуби фокусът. Ако трябваше да пия класическо черно кафе, четенето му щеше да е все едно да потопя кубче захар в гъста пяна и бавно да го смуча, докато зъбите ми изтръпнат. Книгата е истинска наслада за тези, които обичат Павич, Борхес, Олга Токарчук, Маркес, Венко Андоновски, интелектуалната акробатика, пъзелите, загадките, символите или просто красотата на думите. Хареса ми, защото ми помогна да се изгубя в гората в труден момент.

Отличен превод от Ясмина Йованович!

От Войслава Црниански Спасойевич

Оше...


© 2019 - 2023, Iana Boukova
Contact e-mail: bukova.iana(at)gmail.com