Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>

ПИСМО НА ОЦЕЛЕЛИЯ ДО ЙОСИФ БРОДСКИ

След малко (отбелязвам за читателите на спомени)
слънцето ще се разбие зад отсрещните хълмове
малко пушек и денят ще е приключил
мъртвите прибрани
материалните щети отчетени
И все си мисля напоследък мишките
ме опитомяват и все си мисля
сигурно успяха
непроветрени стаи прекосявам
прочитам вестниците
и не се страхувам
изядоха свещта
после изядоха хартията
така отпадна идеята
да пише дневник на носталгията.
Тук бряг където свършиха вълните
стъпало по стъпало
местните обсъждат реколтата и времето
снеговалежи незапомнени в предишните десетилетия
други пък разправят че било се засушавало
завчера всички птици
които гнездяха наоколо
отведнъж се вдигнаха и отлетяха
обсипвайки ни с курешки
не ги разбирам аз техните климати
нито езика им добре разбирам
труден говор
с много спазми в гърлото
Точно в осем гасят светлините пускат кепенците
слагат табели
затворено до следващия огън
отначало
или
затворено и в най-удобната ми дреха
или
затворено поради Мариана
и онзи гладен полъх по площада
подслажда виното часовника завърта
Тук казват местните (те знаят добре от пресмятане)
че първо свършва житото
чак после вятърът.

© 2000 Яна Букова. "Лодка в окото". Всички права запазени!

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>


"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014