Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

ЯНА БУКОВА - СТАТИИ

Studi Slavistici Not Small. Minor.
Iana Boukova, Studi Slavistici XI (2014): 227-235
To translate from major to minor languages is the natural thing to do. That is the natural direction of the flow of information, incontrovertible as a law of nature. The op-posite: to translate from minor to major languages is an act carried out against the law of gravity. That is as if you were pushing water upslope. Not undoable, but, to do it, you need an entire mechanism, energ y consumption, and a collective endeavour. Behind the Hun-garian authors that we know, stands the Hungarian state. Behind the Croatian authors that we know, stands the Croatian state. Behind the success of such difficult and perplexing an author like Cartarescu, there undoubtedly stands the Romanian state. Behind the Bulgar-ian authors stands no one.
more.....


Още нещо малко пак за думичката с П. Част І
Яна Букова, Култура - Брой 21 (2770), 06 юни 2014
И така:
От модернизма, който искаш, получаваш постмодернизма, който заслужаваш [Дейвид Антин]. Бих искала да проследя – с всички възможни рискове – резултата от приложението на тази формула върху българската поезия на ХХ в. Започвайки с въпроса: какво всъщност разбираме под модернизъм в България? Съществува някаква изначална неяснота в използването на понятието едновременно като израз на модерния светоглед и като естетическа платформа; и това разминаване не засяга единствено нашето литературознание. В първия случай прояви на модернизма в литературата могат да бъдат проследени и доста назад във времето, във втория съществува един най-общ консенсус, според който...повече на.....


Още нещо малко пак за думичката с П. Част ІI. Текстове и симетрии
Яна Букова, Култура - Брой 22 (2771), 13 юни 2014
Езра Паунд казва, че всяко движение в изкуството се дели на откриватели, на наследници-майстори и на разводнители. Вероятно не е първият, нито ще е последният, който отбелязва подобно нещо, но го цитирам заради изразителната дума “разводнител”.
Уди Алън пък казва с гласа на Сократ в “Моята апология”, че доброто е нещо относително: ако някой пее хубаво, това е добро, но ако пее повече от три часа, имаш желанието да му затвориш устата с мръсен чорап.
През 1972 г. американското списание “граница 2” в първия си и откриващ брой публикува статията на поета Дейвид Антин със заглавие “Модернизъм и постмодернизъм: поглед върху настоящето в американската поезия” – един от най-ранните текстове върху тази тема. От всички полемики около двата термина.....повече на....


За удоволствието да бъдеш подвеждан
Един съвсем пристрастен прочит на “Джобна енциклопедия на мистериите”

Яна Букова, бр. 20 на Литературен вестник , 1-7.06.2005
Романът, както знаем, умира трудно. За мен, като маниакален читател, наблюдаването на постоянното му и все на косъм оцеляване е източник на неотслабващо вълнение. Това, разбира се, не означава, че всевъзможни мъртвородени, преждевременно остарели или просто зомбясали текстове не затлачват литературното пространство. Живият роман е голяма рядкост и затова съветвам всички маниакални като мен читатели, като срещнат такъв, винаги да го поздравяват. А като срещнат жив роман, написан на български (какъвто е разглежданият тук случай), да му свалят и шапка. С този именно жест завършва и литературно-теоретичната част на увода.
Наскоро четох едно изследване, направено, ако не се лъжа във Великобритания. Според него, независимо от рекламата, която съпътства появата на една книга и от броя положителни или отрицателни критики за нея, една книга все още достига до публиката по познатия стар начин – т.е. за нея се научава от уста на уста. Това, признавам, беше едно много утешително изследване и затова го запомних. Както утешителен намирам и факта, че романът на Милен Русков достигна до публиката си или поне до някаква част от публиката си. За него вече се знае. Сега защо една книга, която безспорно е литературно събитие, не беше отразена като такова или казано с по-прости думи защо никой не пише за една книга, за която всички говорят, е част от по-голяма тема, а именно: кой, кога и по какви причини си прави труда да пише за книги в България. Поради изтощителната й дребнавост и необятната й досадност мисля да оставим тази тема настрана. С което приключва и социално-критическата част на увода. повече на....



"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014