Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

ЯНА БУКОВА - СТАТИИ

Яна Букова: Розовото никога не е невинно
Въпросите зададе Марин Бодаков. К – Вестник за критика, дебати и културни удоволствия, 01.03.2019
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга......
повече на....


Още нещо малко пак за думичката с П. Част І
Яна Букова, Култура - Брой 21 (2770), 06 юни 2014
И така:
От модернизма, който искаш, получаваш постмодернизма, който заслужаваш [Дейвид Антин]. Бих искала да проследя – с всички възможни рискове – резултата от приложението на тази формула върху българската поезия на ХХ в. Започвайки с въпроса: какво всъщност разбираме под модернизъм в България? Съществува някаква изначална неяснота в използването на понятието едновременно като израз на модерния светоглед и като естетическа платформа; и това разминаване не засяга единствено нашето литературознание. В първия случай прояви на модернизма в литературата могат да бъдат проследени и доста назад във времето, във втория съществува един най-общ консенсус, според който...повече на.....


Още нещо малко пак за думичката с П. Част ІI. Текстове и симетрии
Яна Букова, Култура - Брой 22 (2771), 13 юни 2014
Езра Паунд казва, че всяко движение в изкуството се дели на откриватели, на наследници-майстори и на разводнители. Вероятно не е първият, нито ще е последният, който отбелязва подобно нещо, но го цитирам заради изразителната дума “разводнител”.
Уди Алън пък казва с гласа на Сократ в “Моята апология”, че доброто е нещо относително: ако някой пее хубаво, това е добро, но ако пее повече от три часа, имаш желанието да му затвориш устата с мръсен чорап.
През 1972 г. американското списание “граница 2” в първия си и откриващ брой публикува статията на поета Дейвид Антин със заглавие “Модернизъм и постмодернизъм: поглед върху настоящето в американската поезия” – един от най-ранните текстове върху тази тема. От всички полемики около двата термина.....повече на....



"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014