Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

Рецензии> 2>>> 3>>>>

РЕЦЕНЗИИ ЗА ЯНА БУКОВА

Безмилостна игра
От Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, бр. 8, 23.11.2018
Тук не само имената на героите са значещи, но Яна Букова е внимателна към детайлите – и към думите, но и към жестовете, цветовете, ароматите, хилядите подробности, които правят света цял. Детайлите тук оживяват – светът е шарен и непредсказуем, трябва двойно повече внимание, за да се проследи всяко движение. Това е свят, който изисква активното съдействие на читателя – за да се ориентира, да открие.....повече на....

Яна Букова: Записки на жената призрак
От Иван П. Петров, Blog of Ivan, НОЕМВРИ 5, 2018
Стихосбирката на Яна Букова, както и прозата ?, както е казал А. Игов “доколкото е написана в проза, а не в стихове”, изисква, не, крещи за подреждане, пронизващо гледа в читателя си, очаквайки неговото волево усилие, неговата намеса, за да си изгради вход към света на книгата. Докато се лутаме из лабиринтите на страниците и се връщаме, четем отзад напред, препрочитаме, изведнъж излизаме от стихосбирката като от подземие – с полепнали влага и мрак по кожата и с очи, свикнали да......
повече на....

К като всичко наоколо
От Оля Стоянова, Списание Култура / Брой 1 (2950), Септември 2018
Тук не само имената на героите са значещи, но Яна Букова е внимателна към детайлите – и към думите, но и към жестовете, цветовете, ароматите, хилядите подробности, които правят света цял. Детайлите тук оживяват – светът е шарен и непредсказуем, трябва двойно повече внимание, за да се проследи всяко движение. Това е свят, който изисква активното съдействие на читателя – за да се ориентира, да открие.....
повече на....

Букова като буква
Култура - Брой 28 (2952), 20 юли 2018
През 2006 г. Малина Томова и издателство “Стигмати” представиха сборника разкази на Яна Букова “К като всичко”, а преди две години “Прозорец” публикува и англоезична версия на книгата под заглавието “A as in Anything” в превод на Анжела Родел. Разкази от това издание бяха поместени в различни американски списания, както и в антологията “Best European Fiction 2017” на Dalkey Archive Press. Истории от “К като всичко” бяха публикувани и на испански, френски, гръцки, унгарски, хърватски…..
повече на....

Яна Букова в Петното: "Тълкувам света като поезия"
От Илия Димитров. Media Cafe 25 октомври 2017
Пловдивският литературен салон „Spirt&Spirit” в клуб „Петното на Роршах“ всеки вторник от 19 часа вече девета поредна година интерпретира продължаващия разказ на българската литература и среща нейните необикновени хора с пловдивската критична публика. Тази седмица на „горещия“ стол до Александър Секулов и под прожекторите застана Яна Букова с две от книгите си – „Пътуване по посока на сянката“ и „4 приказки без връщане“...
повече на....

Сред 200 заглавия на 38 езика от 56 държави.
Култура - Брой 34 (2914), 13 октомври 2017
От фондация “Детски книги” известяват, че за трета поредна година в каталога WhiteRavens, съставян от Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен, са включени и български детски книги. Това са “4 приказки без връщане” на Яна Букова с илюстрации на Яна Левиева (“Жанет 45”) и “Градска география”на Зорница Христова и...
повече на....

"Пътуване по посока на сянката", пътуване дълбоко в същността на битието.
Reader Sense, 22 март 2017
Ако трябва да избера една дума, с която да опиша "Пътуване по посока на сянката", то тя ще бъде омагьосваща. Езикът, с който Яна Букова говори на читателя, е толкова изящен и всепоглъщащ, че ме остави безмълвна. Истината е, че ми е трудно да пиша за нея. Сякаш ме е страх, че ако не успея да опиша емоцията, прекрасното чувство да четеш тази книга, ще бъде равностойно на сквернословие....
повече на....

Ходене по буквите. Яна Букова. „4 приказки без връщане”.
Марин Бодаков. Култура - Брой 3 (2883), 27 януари 2017
За мен Яна Букова е един от най-сериозните автори в съвременната българска литература – и като поет, и като белетрист, и като преводач, и като изследовател на културни процеси. Българската култура й е длъжник, защото, казвано е другаде, поне медиите у нас привилегироват творчеството на автори, идващи тук от големите световни центрове, от Америка, Франция...
повече на....

Данила Стоянова. „Спомен за сън”.
Култура - Брой 15 (2852), 22 април 2016
В предговора си Яна Букова определя Данила Стоянова ето така: В дарбата за самота е най-разпознаваемото й поетично родство – с поезията на Емили Дикинсън, с която общува от дете. Топъл, но хирургичен в детайлите, погледът изследва направата на света и болката в тази направа. Меко и категорично оголва механизма му, приема го и го прощава. Екзистенциалната тревожност на тези стихове, стряскащата им битийна изпълненост ги прави да съществуват в някакво странно надвечерие, сякаи една лента се завърта на обратно и познанието предхожда събитията, които го пораждат=
повече на....

Да си настъпиш сянката по Яна Букова
Пламена Крумова, Под моста - 25.11.2015
Първото нещо, което ме грабна, беше езикът. Яна Букова прави чудеса с думите, използва непредвидими, изненадващи словосъчетания и там, където няма обрат в сюжета, има обрат в езика. Всеки ред е магия! Следях внимателно за цитати, които да изкарам и да запиша в тефтера си, но скоро осъзнах, че всеки абзац е достоен за записване и ако започна да го правя, ще се наложи да препиша цялата книга, да нарисувам главни букви в началото на всяка страница и да ги украся с камили и говорещи папагали....
повече на....

Рецензии> 2>>> 3>>>>


"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014