Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

Рецензии> 2>>>

РЕЦЕНЗИИ ЗА ЯНА БУКОВА - 2

Разговори за литературата и полуострова
Култура - Брой 40 (2789), 28 ноември 2014
С Яна Букова, малко след появата на второто издание на романа й „Пътуване по посока на сянката”, коментирахме пътищата, по които се развива писателското съзнание, както и границите на националното и литературното гражданство. „Без значение дали превеждам, дали пиша поезия или проза – казва Яна Букова – аз винаги съм се чувствала гражданин на света. Това за мен е...
повече на....

Зад зазиданата врата. (Най-интересното от това, което не искаме да знаем)
От Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014
Ей такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на...
повече на....

„Пътуване по посока на сянката”
Мария Донева,13 юли 2014
Мили мои, това е една от най-прекрасните и необикновени книги, които съм чела. Езикът е толкова богат и красив, че няма страница, на която да не съм спирала, загледана в редовете като в красив, ненагледен пейзаж. Такова удоволствие! Знаех си, че ще искам да ви я препоръчам, и безброй пъти понечвах да си отбележа някой пасаж, който се отличава с особена хубост, но после си казвах – защо, където и да отворя, има изящни красоти, ...
повече на....

Прът в колелото
От Зорница Христова, Култура - Брой 23 (2772), 20 юни 2014
Статията на Яна Букова от предпоследния брой на „Култура” показва, че българската литература е точно толкова убедителна в претенциите си да следва прогресисткия разказ на европейската литературна историография с всичките му авангардни и пост-авангардни течения, колкото шекспировият Тезей е древногръцки герой. Нейните историографски наблюдения са напълно верни....
повече на....

Пиндар. Питийски оди. Превод от старогръцки Яна Букова
От М. Б., Култура - Брой 40 (2658), 25 ноември 2011
След Сафо и Катул, Яна Букова доведе у нас и своя възхитителен Пиндар. Кой ли е следващият?....
повече на....

Яна Букова, или разказът като изкуство на препрочитането
От Кристина Йорданова, 9 септември 2011 г.
Кръговостта на разказа, както и логиката на препрочитането, обаче освен като собствено структурен компонент се дължат и на ерудицията на разказа, който освен всичко останало е изпъстрен със скрити цитати и препратки към произведения и културни факти. Тези препратки често работят и с механизмите на иронията и преобръщането, които, от своя страна, добавят още нещо към криволичещата лабиринтно-кръгова логика на текста. Можем да наречем самия разказ мислещ, защото с прецизност той не забравя нито детайлите, които трябва да добави или повтори, нито точното място, в което да ги впише. И ако читателското желание се мотивира от потребността да следва криволиците на разказа, твърде убегливи и подвижни, самото то като че ли вече предполага един до голяма степен концентричен прочит.
повече на....

Разчиствайки пътя към историята и към романа
От Мая Горчева, LiterNet, 30 Януари 2010
Романът на Яна Букова ще завладее първо със своите хипнотични истории, но не за да увековечи линейността на вечното повествование, а за да проецира в писането паметта за мита и да разкаже за изтляването на мита, за превръщането му в житейски случки и човешка съдба. За да преведе историята в онова, което е субект на....
повече на....

Рецензии> 2>>>


"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014