Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия. 23.11.2018

ЯНА БУКОВА

Iana Boukova

Яна Букова е българска поетеса, писателка и преводач, носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 г. за стихосбирката "Записки на жената призрак" и на Националната награда „Христо Г.Данов“ за 2012 г.Родена е в София през 1968 г. и е завършила класическа филология в СУ.

Авторка е на книги в различни жанрове: стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина), сборника разкази “К като всичко” (Стигмати 2006, Жанет 45 2018), сборника приказки за възрастни “4 приказки без връщане” (2016), романа “Пътуване по посока на сянката” (Стигмати 2009, второ преработено издание Жанет 45 2014). Най-новата й книга, стихосбирката “Записки на жената призрак” излиза през 2018 от издателство Жанет 45. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието “Drapetomania”. Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански и арабски, и включени в множество антологии. Нейни творби са издадени в различни литературни антологии и поетични сборници във Великобритания, Гърция, Франция, САЩ, Швеция, както и в престижните Journal of World Literature in Translation Absinthe 2018: Hellenisms (Michigan Publishing Services), l Best European Fiction 2017 (Dalkey Archive Press), в литературната антология Austerity Measures на издателство Penguin UK, в Two Lines 25 - Есен 2016 (на издателство Two Lines Press, San Francisco), в периодичните издания Drunken Boat, Zoland Poetry, Take Five, и т.н.

Букова е редактор в списанието за поезия и визуални изкуства “ФРМК”, Атина и като част от ядрото поети, обединени около изданието, е организирала и участвала в множество алтернативни четения, поетични пърформанси и интерактивни литературни акции. Пише критика и теоретични текстове върху проблеми и аспекти на съвременната поетика.

В неин превод са издадени 12 книги съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.

Яна Букова преведе непревеждани досега старогръцки текстове. Яна Букова е поетеса. Нейните преводи, и поради по-пълното знаене на гръцки, проникват в самата елинска поетичност. Има и трета причина за това, че ползвах с удоволствие нейните преводни издания. Тя е и отлично подготвен филолог и литератор. Вярвам и на нейните коментари.
И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам, Интервю с проф. Богдан Богданов, д.н., “Литературен вестник”, Бр. 17, 17.05.2013

Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“.
Безмилостна игра, от Силвия Чолева, “К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия”, Бр. K8 – 23 ноември 2018

A pointed intellect is in charge: a restless, ironic intelligence is given utterance in a style that’s meant to smart, to cause abrasions, unburdened by the delusion of prophetic speech and the concomitant assurance of high discourse.
Fertile migration to Greek letters, by Maria Topali, poet, critic, newspaper “Kathimerini”, Biblio, 08.04.2019

This book brings in contact the essay form (the philosophic, metaphysical “tendency”) and poetry (poetic excess), like two ever-moving, rotating grindstones that hone one another. Boukova formulates conclusions which appear scientific yet bear a poetic charge, one usually expressed in terms of terror at the metaphysical void. The book’s second, central section is titled “Tractatus”. It is a treatise on the revulsion an observer feels towards city pigeons. Like Wittgenstein meeting Kafka, you might say. This Tractatus could well be taught at schools as an example of the difference between poetry and “poeticality”."
The poem as a field of action, by Orfeas Apergis, poet, critic, newspaper “Ta Nea”, Poetry, 03.08.2019


© Яна Букова, 2019.


"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014