„Пътуване по посока на сянката” разгръща една изключителна българска версия на балканския магически реализъм. Напомня поетиката на Милорад Павич, но с много по-силна и издържана логическа тяга в текста, да не говорим за духа и живота, за любовността, които липсват в схематизма на романите на Павич. Платно, тъкано с невероятна фантазия, с усет към детайла и сензитивност, които оставят усещането за (поне) четириизмерност. По някаква причина този роман отпадна от големите критически дебати. Едва ли само заради сложността, която го отнася към категорията на елитарните творби от последните десетилетия. Защото въпреки нея той увлича и води по извънредно красив начин през лабиринтите (тук думата не е пресилена) на мисълта и посланията си. Самата авторка сочи Итало Калвино за свой вдъхновител. Факт е семиотичната структура на Пътуването. Факт е обаче и извънредният поетизъм на текста. Димитрова, Елка. (2017). От лабораторията на 1990-те към романа на ХХI век - съвременната българска литература в акценти. In: Slavica Lodziensia, 2017, № 1 pp. 39-50. ISSN 2544-1795

РАЗГОВОРИ И ИНТЕРВЮТА

Адът на Дон Жуан
Вторник, 17 август 2021, Радио "Христо Ботев". Разговор на Лилия Големинова с Яна Букова в ''Радиокафе''
Опера алегория в две действия от Албена Петрович-Врачанска по либрето на Яна Букова ще открие XVII MоzArt фестивал на сцената край езерото в Правец на 19 август (20:30). Това ще е световна премиера на камерната опера „Каменният пир“, постскриптум на Моцартовата опера „Дон Жуан“.
„Всъщност операта не е толкова камерна. На сцената излизат 13 артисти, а продължителността е нормална“, обясни в студиото на Радио София Яна Букова.
Тя е използвала образите от оригиналното либрето на Лоренцо да Понте, но ги интерпретира в съвременен смисъл, но не по сюжетно-водевилен, а символен начин.
„Исках да пресъздам Дон Жуан като съвременния човек-консуматор и унищожител и женското начало като природата“, уточни Букова.

повече на....


Адът на Дон Жуан
Понеделник, 16 август 2021, Радио "Христо Ботев". Разговор на Силвия Чолева с Яна Букова в ''Артефир''
Операта „Каменният пир“ е в два акта. Тя „заема прочутите образи от либретото на Лоренцо да Понте и ги изпълва с ново съдържание, касаещо директно съвременността ни“. Какво е Ад е една от основните теми в творбата, засягаща въпросите за човешкото его, за моралното опустошение, за климатичните промени и използва за развитието на действието структурата на числата на Фибоначи. Заедно с познатите герои в либретото са вмъкнати цитати – „от „Дон Жуан“ на Моцарт до откъси от научни статии и новинарски съобщения, както и от съчинения на Киркегор и Камю на тема фигурата на Дон Жуан.
Ето и подробностите, разкрити от създателите преди премиерата: „В “Каменния пир” Дон Жуан, преследвачът, който ненаситно улавя, използва и изхвърля обектите на своята страст и капризи, се превръща в символна фигура на съвременния човек, в образ на абсолютния консуматор. Неговата надменност и безотговорност го отвеждат да предизвика (така, както неговият предшественик предизвиква Командора) самата земя, на която стъпва, и самата планета, от която се храни. Гневът на природата носи гибелта му.“

повече на....


Reality is much richer and more unexpected than we can imagine
Apofenie Magazine, Published July 28, 2020
Tell me please: what if someone, who had never read anything written by you, asked you about your writing style and which author you might be stylistically similar to? How would you answer?
I believe that the only way to present myself is in the texts I write. I’d rather advise anyone who is interested in my work to open any of my books at random or search online and read even one small fragment. This is the way to learn significantly more about my writing than any detailed introduction. However, if I still have to introduce myself in a certain way, I would say that I am an author who works more with ideas than with descriptions.

Interviewed by Khrystia Vengryniuk
Translated from the Ukrainian by Dmytro Kyyan

повече на....


Смехът е форма на познание
Яна Букова, поетеса, писателка, преводачка в разговор с Екатерина Петрова. Капитал - брой 4, 31.01.2020
Вярвам, че смехът е форма на познание. Осъзнаване на човешките ни граници, на вродените и нерешими безизходици, определени от природата ни и биологичната ни съдба. И същевременно някакъв еволюционен механизъм за оцеляване пред двете непосилни за съзнанието "къси съединения" на логиката: безкрайното и смъртта. Още от деца инстинктивно се научаваме да се смеем на абсурда, да изпитваме едно странно радостно удоволствие от осъзнаването му: нищо по-смешно няма за едно дете от нелепостта там, където очаква смисъл, от хаоса там, където очаква ред.
Подготвяме се за това, което ще срещаме през целия си живот. Създаваме защита. Смехът съществува, за да ни предпази от полудяване. Той е лечебното решение там, където няма решение. Начинът да продължаваме да живеем, помирени с безизходицата. Затова и смехът в изкуството е толкова сериозно нещо. Всяко смислено изкуство рано или късно опира до тези две теми: безкрайното и смъртта. Всяко смислено изкуство рано или късно стига до смеха.
повече на....


Литературата е за свободните. Разговор с Яна Букова
От Катя Атанасова. Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019
Извърших дълго, подробно и доста уморително изследване (по-точно разследване) около всички факти, свързани както с биографичните данни на Сафо, така и с произхода и тълкуването на запазените фрагменти. Кръстосвах многократно всяка информация и всеки вариант за превод на текстовете. Сравнявах преводи на езиците, които владея. Работейки върху самите фрагменти, се постарах да се съсредоточа строго върху думите, да извлека максимално много поезия от вкуса, тежестта и окраската на всяка дума в тях.
повече на....


Яна Букова: Розовото никога не е невинно
Въпросите зададе Марин Бодаков. К – Вестник за критика, дебати и културни удоволствия, 01.03.2019
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга.
повече на....
изтегли на PDF....


Яна Букова: Поезията изследва сурово и без условности реалния свят около нас и в нас
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Под тепето, 14.07.2019
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга.
повече на....


Постоянно и обсесивно търся смисли
От Франческа Земярска. Разговор с Яна Букова. Литературен вестник, бр. 41, 06.12.2018
Метафоричното мислене е изключително успешна стратегия за съхраняване и обработване на информация, съществува във всяка област на човешкото познание. Не е възможен език в поезията (но и във всяко изкуство по принцип), чието артикулиране да няма метафорично измерение. Просто всяко време използва различни материали за метафорите си. И разбира се, необходимост е всеки път те да бъдат свежи и иновативни, и разбира се, често е дразнеща и уморителна церемониалната метафорика на отминали естетики. Но цялата тази „война срещу метафората“ от последните десетилетия ми се струва едно от най-идиотските неща.
повече на....
изтегли на PDF....


Яна Букова: Трудната литература прави нещата по-лесни
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Капана, 01.12.2017
Всъщност аз не правя разлика между едното и другото. Започнах като поет и до ден днешен мисля като поет. Моята проза е изградена върху поезия и под поезия тук разбирам този вид извънредно концентрирана употреба на езика, която е извън всекидневното и извън чисто информативното. Думи, които казват много повече от речниковия си смисъл.
повече на....


Яна Букова: Историите на хората никога не свършват
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Media Cafe, 06.07.2017
Позволяваше ми едновременно дистанция и сюжетна свобода. Това е век, особено богат на сложни събития, едновременно достатъчно близък, за да не го чувстваме напълно непознат, и достатъчно отдалечен, за да бъде митологизиран. Изглеждаше ми като век, в който “всичко може да се случи” и в който една странна и магична история може да звучи убедително. Разбира се, както неведнъж съм подчертавала, “Пътуване по посока на сянката” не е исторически роман, 19 век в него е напълно условен, както условно е да кажем географското разположение на Макондо.
повече на....


Яна Букова: Езикът на мейнстрийма е винаги бивш език
От Юлиана Методиева. Разговор с Яна Букова. Маргиналия 11.11.2015
Това, което знам от литературата, е, че езикът на мейнстрийма е винаги бивш език. Намирайки се “на гребена на вълната” това е вече език във властова позиция, неизбежно казионен, език от готови формули. По определение той е мъртъв език. Всичко качествено, случващо се в литературата – особено от началото на ХХ в. нататък, когато нещата започват да се случват много бързо – се развива по границата, в това бяло поле извън централния текст, от което етимологично произлиза и думата “маргиналност”. От друга страна, не съм сигурна доколко същото би могло да се съотнесе в пълна степен спрямо обществото, където понятия като “консенсус” и “равновесие” са изключително важни.
повече на....


Да се изгубиш опасно в красива история
От Митко Новков. Разговор с Яна Букова. Портал Култура, 27.05.2015
Мисля, че е трудно да се направи противопоставяне по тази линия. Евтино „поетични” книги като тези на Коелю и прочие най-спокойно си намират публика. Същевременно журналистиката в момента е в безспорно по-силна позиция от литературата и не само диктува вкуса си върху нея, но и постепенно завзема пространството й. Преобладаващата част от журналистиката все повече заприличва на лоша литература, както и голяма част от литературата – на лоша журналистика. Съществува глад за вълнение и някаква „бигбрадърова” тръпка от това да четеш за нещо, което „наистина се е случило”. Да се напише истински добра книга в този директен публицистичен стил, за който говориш, е също толкова трудно и рядко, колкото......
повече на....


Яна Букова: "Обичам двойната оптика, защото предпазва от лесно и буквално четене"
Разговор на Ина Мирчева с писателката и преводачката Яна Букова. Диаскоп, 21.10.2014
Това, което ме интересуваше, беше да разкажа хубави истории. Красотата на историята и на разказването беше водещото за мен. Колкото до притчовостта - към нея имам доста игрова нагласа. Често пъти притчовото послание се самоиронизира и самопародира. И същевременно продължава да казва нещо сериозно, нещо, което смятам за важно да бъде казано. Обичам тази двойна оптика, защото предпазва от лесно и буквално четене.
Работих върху романа около седем години. С големи прекъсвания поради........
повече на....


Античното училище по скромност
Разговор на Марин Бодаков с Яна Букова по повод преводите й на Сафо и Катул. Култура - Брой 41 (2614), 26 ноември 2010
Това бяха двамата автори, които винаги съм искала да преведа, с Малина Томова от “Стигмати” бяхме говорили за този проект отдавна, но не знаехме откъде да потърсим финансиране. Когато научихме, че Програма “Култура” към ЕС започва да субсидира и преводи на антична литература, подадохме моментално и за двамата. И понеже стана дума, непременно искам да кажа колко важно беше за мен сътрудничеството с Малина за създаването на тези две книги. С подкрепата й, с критичния й поглед и споделянето на радостта от работата върху текста.
повече на....



"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014

© 2019, Iana Boukova
Contact e-mail: bukova.iana(at)gmail.com