„Пътуване по посока на сянката” разгръща една изключителна българска версия на балканския магически реализъм. Напомня поетиката на Милорад Павич, но с много по-силна и издържана логическа тяга в текста, да не говорим за духа и живота, за любовността, които липсват в схематизма на романите на Павич. Платно, тъкано с невероятна фантазия, с усет към детайла и сензитивност, които оставят усещането за (поне) четириизмерност. По някаква причина този роман отпадна от големите критически дебати. Едва ли само заради сложността, която го отнася към категорията на елитарните творби от последните десетилетия. Защото въпреки нея той увлича и води по извънредно красив начин през лабиринтите (тук думата не е пресилена) на мисълта и посланията си. Самата авторка сочи Итало Калвино за свой вдъхновител. Факт е семиотичната структура на Пътуването. Факт е обаче и извънредният поетизъм на текста. Димитрова, Елка. (2017). От лабораторията на 1990-те към романа на ХХI век - съвременната българска литература в акценти. In: Slavica Lodziensia, 2017, № 1 pp. 39-50. ISSN 2544-1795

РАЗГОВОРИ И ИНТЕРВЮТА С ЯНА БУКОВА

Яна Букова: Розовото никога не е невинно
Въпросите зададе Марин Бодаков. К – Вестник за критика, дебати и културни удоволствия, 01.03.2019
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга......
повече на....


Яна Букова: Поезията изследва сурово и без условности реалния свят около нас и в нас
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Под тепето, 14.07.2019
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга......
повече на....


Постоянно и обсесивно търся смисли
От Франческа Земярска. Разговор с Яна Букова. Литературен вестник, бр. 41, 06.12.2018
Метафоричното мислене е изключително успешна стратегия за съхраняване и обработване на информация, съществува във всяка област на човешкото познание. Не е възможен език в поезията (но и във всяко изкуство по принцип), чието артикулиране да няма метафорично измерение. Просто всяко време използва различни материали за метафорите си. И разбира се, необходимост е всеки път те да бъдат свежи и иновативни, и разбира се, често е дразнеща и уморителна церемониалната метафорика на отминали естетики. Но цялата тази „война срещу метафората“ от последните десетилетия ми се струва едно от най-идиотските неща......
повече на....


Яна Букова: Трудната литература прави нещата по-лесни
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Капана, 01.12.2017
Всъщност аз не правя разлика между едното и другото. Започнах като поет и до ден днешен мисля като поет. Моята проза е изградена върху поезия и под поезия тук разбирам този вид извънредно концентрирана употреба на езика, която е извън всекидневното и извън чисто информативното. Думи, които казват много повече от речниковия си смисъл. Това разбиране за езика беше......
повече на....


r="#000000"> Яна Букова: Историите на хората никога не свършват
От Славена Шекерлетова. Разговор с Яна Букова. Media Cafe, 06.07.2017
Позволяваше ми едновременно дистанция и сюжетна свобода. Това е век, особено богат на сложни събития, едновременно достатъчно близък, за да не го чувстваме напълно непознат, и достатъчно отдалечен, за да бъде митологизиран. Изглеждаше ми като век, в който “всичко може да се случи” и в който една странна и магична история може да звучи убедително. Разбира се, както неведнъж съм подчертавала, “Пътуване по посока на сянката” не е исторически роман, 19 век в него е напълно условен, както условно е да кажем географското разположение на Макондо.
повече на....


Яна Букова: Езикът на мейнстрийма е винаги бивш език
От Юлиана Методиева. Разговор с Яна Букова. Маргиналия 11.11.2015
Това, което знам от литературата, е, че езикът на мейнстрийма е винаги бивш език. Намирайки се “на гребена на вълната” това е вече език във властова позиция, неизбежно казионен, език от готови формули. По определение той е мъртъв език. Всичко качествено, случващо се в литературата – особено от началото на ХХ в. нататък, когато нещата започват да се случват много бързо – се развива по границата, в това бяло поле извън централния текст, от което етимологично произлиза и думата “маргиналност”. От друга страна, не съм сигурна доколко същото би могло да се съотнесе в пълна степен спрямо обществото, където понятия като “консенсус” и “равновесие” са изключително важни.
повече на....


Да се изгубиш опасно в красива история
От Митко Новков. Разговор с Яна Букова. Портал Култура, 27.05.2015
Мисля, че е трудно да се направи противопоставяне по тази линия. Евтино „поетични” книги като тези на Коелю и прочие най-спокойно си намират публика. Същевременно журналистиката в момента е в безспорно по-силна позиция от литературата и не само диктува вкуса си върху нея, но и постепенно завзема пространството й. Преобладаващата част от журналистиката все повече заприличва на лоша литература, както и голяма част от литературата – на лоша журналистика. Съществува глад за вълнение и някаква „бигбрадърова” тръпка от това да четеш за нещо, което „наистина се е случило”. Да се напише истински добра книга в този директен публицистичен стил, за който говориш, е също толкова трудно и рядко, колкото......
повече на....


Яна Букова: "Обичам двойната оптика, защото предпазва от лесно и буквално четене"
Разговор на Ина Мирчева с писателката и преводачката Яна Букова. Диаскоп, 21.10.2014
Това, което ме интересуваше, беше да разкажа хубави истории. Красотата на историята и на разказването беше водещото за мен. Колкото до притчовостта - към нея имам доста игрова нагласа. Често пъти притчовото послание се самоиронизира и самопародира. И същевременно продължава да казва нещо сериозно, нещо, което смятам за важно да бъде казано. Обичам тази двойна оптика, защото предпазва от лесно и буквално четене.
Работих върху романа около седем години. С големи прекъсвания поради........
повече на....


Античното училище по скромност
Разговор на Марин Бодаков с Яна Букова по повод преводите й на Сафо и Катул. Култура - Брой 41 (2614), 26 ноември 2010
Това бяха двамата автори, които винаги съм искала да преведа, с Малина Томова от “Стигмати” бяхме говорили за този проект отдавна, но не знаехме откъде да потърсим финансиране. Когато научихме, че Програма “Култура” към ЕС започва да субсидира и преводи на антична литература, подадохме моментално и за двамата. И понеже стана дума, непременно искам да кажа колко важно беше за мен сътрудничеството с Малина за създаването на тези две книги. С подкрепата й, с критичния й поглед и споделянето на радостта от работата върху текста.
повече на....



"....такава е и перспективата в Пътуване по посока на сянката на Яна Букова – класически полифоничен роман, в който отделните гласове не се заглушават, ами някак се надсвирват; и ако има между тях някакъв център, той е на холандския пътешественик Ван Атен и неговия местен спътник Утис, сиреч „Никой”. Необичайното им другарство е сякаш ключ към особения модус на романа – между историята на имената и датите и историята на мита, в който балканският човек като Одисей е изгубил (или скрил!) името си, между магическото и неговите граници."Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014