Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. Силвия Чолева, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се, 23.11.2018

Traveling in the Direction of the Shadow

Глава 6:
ЯН ВАН АТЕН
или
Изкуството на четенето

“От всички пеперуди в колекцията
най-много ценя тази, която носи
върху крилете си отпечатъци от
пръстите ми.”


Ян Ван Атен,
“Пътуване по посока на сянката”

Беше една просторна, светла къща, пълна с мъртви роднини. Малко неща си спомняше от детството, прекарано в нея. Пода на големия салон например, с черни и бели плочи, който го затрудняваше. Минаваше по него с хода на коня или на офицера, а понякога, когато бързаше, дори с хода на царицата. Всяко придвижване от трапезарията до зимната градина, от библиотеката до вратите на вътрешните стаи, от масата до прозореца се превръщаше в нова задача за решаване. И едва по-късно, в една от многобройните си микроскопични революции, си наложи да върви без никакви правила. Но дори и тогава с усещането, че върши нещо нередно.

Какво, освен пода? Звуците на клавесин някъде от вътрешните стаи. Неизвестно кой можеше да свири. И в зимните следобеди - светлината, навлизаща от градината, влажна и копринена, сякаш произхождаща от луната, а не от слънцето. Точната светлина, подходяща за майка му. За удължените сенки на клепките, които я състаряваха красиво, за примирения полупрофил, за безкръвните пръсти, които флегматично, но без да се отказват, бродираха бели цветя по някаква бяла материя, която шумолеше и се стелеше наоколо, и постепенно я зариваше. Подложила търпеливо бузата си на светлината, майка му понасяше съществуването си като заболяване....

Повече на...


European Literature Network

Европейската литературна мрежа (European Literature Network) представи на своя сайт в петък на 18 октомври 2019 г. откъси от ПЪТУВАНЕ ПО ПОСОКА НА СЯНКАТА от Яна Букова, преведена от Екатерина Петрова. Екатерина Петрова , е тазгодишната победителка в конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ за участие в Международната резиденция на писателите в Норич за работата й върху превода на „Пътуване в посока на сянката“ на Букова.

Chapter 1 Yovana or The Birth of the Hero (excerpt):
All that Yovana had left of him was a bite on her neck and an empty shirt. “Like a snake,” she said, after the first few months had passed. And though she said it to herself, the ‘s’ snapped like a whip and turned the scar violet. The shirt held an entire body inside itself, retained its outline through its scent, and at night slept next to her in the bed. But the shirt eventually gave up too, defeated by time, and nothing remained in it any longer. What could she do with a dead shirt but wash it and put it away in the trunk where it belonged, to never again take it out nor throw it out. The scar turned bloody every time she picked at it and tried to reproduce...
more...


Vagabond

“THE STONE QUARTER” by Iana Boukova. Translated from the Bulgarian by Angela Rodel

Published in Volume 24, Issue 1: World Hellenisms, Fall 2018 of Absinthe: A Journal of World Literature in Translation owned and operated by the Department of Comparative Literature at the University of Michigan.

How can I explain that I don’t even need to dream? It’s enough just to look at the wall in my room. Or simply to look around. As a rule, when I try to retell my nightmares, I use the system for retelling nightmares. I sit on one of the guests’ laps and start crying silently. The guests are very impressed by silent crying. Far more so than by the loudest scream. “Oh,” they say, their lips rounding like zeroes. The first thing I see on their faces is annoyance. After surprise. Annoyance at their surprise.
The women most often cover my face in kisses. Their lips become damp from my tears, their cheeks also grow wet, their makeup smears and afterwards I have to wash it off my face. That bit with the kisses is convenient...

more...